Алексис Вайсенберг

Алексис Вайсенберг е роден в София в дом, където ежедневно звучи музика. Майка му и нейните брат и сестри са възпитаници на Виенската консерватория. Често им гостуват артисти и изпълненията на камерни произведения в различни състави звучат на чаша кафе и сладкиш. Малкият Алексис започва уроците си по пиано на 4 или 5 годишна възраст с майка си. Следващият му учител е зъболекар, но и композитор и пианист - Менахем Бенсусан, а след това с уроците му по пиано се заема Панчо Владигеров. Първият си рецитал Алексис дава на 10 години. Свири произведения от Бах, Шуман, Бетховен, Владигеров и един собствен етюд.

През 1941 година с майка си напуска България. Имат фалшиви документи, малко багаж и стар акордеон. Двамата прекарват три месеца в импровизиран концентрационен лагер. За щастие един от немските офицери е влюбен в музиката, а малкият Алексис свири на стария акордеон. Един прекрасен ден същия немски офицер качва майка и син на влака за Турция и половин час по-късно прекосяват границата. Братът на майка му живее в Истамбул и отсядат в дома му. Докато чакат документите си, Алексис ходи на уроци по пиано при маестро Зомер. Отпътуват за Хайфа през Бейрут, а две години по-късно се местят в Ерусалим заради Музикалната академия и проф. Шрьодер - съученик на Шнабел и безспорен авторитет по отношение на немския репертоар. По това време Вайсенберг е на 14 години и свири за първи път с оркестър. Изпълнява Концерт за пиано и оркестър № 3 от Бетховен с Ерусалимския радио оркестър. Следва първото му турне. В Южна Африка изнася 15 концерта с четири различни солови програми и пет концерта за пиано и оркестър. След завръщането си получава ангажименти като солист на Израелската филхармония в три последователни сезона, а последния е под диригентството на Бърнстейн.
Пристига в Ню Йорк през 1946 година с две препоръчителни писма - от Артур Шнабел и Владимир Хоровиц. Завършва "Джулиард скул" в класа по пиано на Олга Самарова и композиция и музикален анализ в класа на Пърсичети.

Наградите, които му откриват пътя към световните сцени, Вайсенберг печели през 1947 година - Конкурс на Филаделфийската филхармония и Осмия конкурс "Левънтрит” в Ню Йорк. Започва бляскава кариера, но в разцвета и Алексис неочаквано решава да прекрати концертна дейност и години усърдно работи над себе си. Формира свой стил, занимава се с философия и литература. По-късно заживява в Париж и възобновява концертната си дейност. Триумфира из световните музикални сцени по пет-шест месеца годишно, солист е на най-големите оркестри и диригенти, има огромен брой записи на плочи и дискове.

Вайсенберг свири в България за първи път през 1972 година. Награден е с орден "Кирил и Методий" и често излиза на сцената с него. Споделя в интервюта, че е останал българин по душа и въображение и такъв ще е до края.