Геза Анда

Геза Анда

Геза Анда е унгарски пианист, израснал в семейство на меломани. На 13 годишна възраст постъпва в будапещенската консерватория "Ференц Лист". Годините в консерваторията съвместява с работа - уроци по пиано, свирене в естраден оркестър по танцувални салони и ресторанти. По-късно печели Листова премия, която му дава право на дебют на будапещенска сцена - изпълнява Втори концерт от Йоханес Брамс. Успехът му бил толкова впечатляващ, че група видни музиканти, между които и Золтан Кодай, му издействат стипендия, с която да продължи музикалното си образование в Германия. В берлинската консерватория Геза Анда впечатлява с изпълнението си на Симфонични вариации от Цезар Франк. Атмосферата във военен Берлин не била по вкуса на младия музикант. Сдобива се с фалшиво медицинско свидетелство и заминава за "лечение" в Швейцария. Тук Анда завършва образованието си под ръководството на Едвин Фишер и по-късно получава швейцарско поданство.През 50-те години концертира из Европа, 1955 с изкуството му се запознава американската публика, а през 1963 година концертира в Япония.

В ранните си години Геза Анда обръща голямо внимание на виртуозността в изпълненията. Това му дава възможност по-късно да изпълнява с бравурност и увереност произведения като Вариации върху тема от Паганини от Йоханес Брамс или големите пиеси на Ференц Лист. Постепенно творчеството на Моцарт се превръща в център на търсенията му. Анда изпълнява многократно всичките концерти, а за записите им е удостоен с международни награди. През 50-те години на ХХ век се представя и като солист диригент по примера на учителя си Едвин Фишер. Свири предимно концертите от Моцарт със собствени каденци. В партньорство с голямата пианистка Клара Хаскил свири Концерт за две пиана и оркестър от Моцарт. Анда не е единствено моцартов изпълнител. Репертоарът му е огромен. В зрелия си творчески период се обръща все повече към творчеството на Бетовен, Шопен, Шуман. Изсвирва в една вечер Три концерта за пиано и оркестър от Белла Барток.

Влиянието на Геза Анда е неоспоримо в музикално отношение, но не само като пианист, а и като педагог. В Люцерн Едвин Фишер му предава класа си и всяко лято води майсторски класове в Цюрих. Педагогическите си принципи формулирал така: " Ученикът свири, аз слушам. Много пианисти мислят с пръстите си, а забравят че музиката и техническото развитие са единни. Пианото, както и дирижирането, трябва да открива нови хоризонти."