Димитър Ненов

Димитър Ненов

Димитър Ненов е блестящ пианист и композитор. Фолклорните мотиви в творчеството му са изцяло „пречупени” през собствения му композиционен почерк. Той е един от предшествениците на българския музикален авангард. Най-ярък пример за това е неговата „Киносюита” за пиано (1924-1925). Популярна и ефектна, многократно изпълнявана от автора, е „Токата” за пиано. Особено място заема „Тема с вариации” –произведение в относително по-традиционен късноромантичен маниер, представляващо може би най-крупния и до днес български солов клавирен цикъл. Неновите „Два етюда” особено Втори „квартовият” (изграден върху чисти и увеличени кварти) имат не само педагогическо инструктивно значение, но се открояват със своята подчертана художественост. Несъмнено в клавирното творчество на Ненов особено място заема „Концерт за пиано и оркестър” – уникален по мащаб (времетраене), по разнообразие на фактурата и симфоничен размах на клавирната партия. Формата е сякаш архитектурна и същевременно филигранна – масивни акордови последования, фигурационна техника, разнообразни форми на педализация, специфични начини на звукоизвличане. Всичко това създава усещането за завладяващ заряд, ярко контрастиращ с моменти на съзерцателност. Концертът за пиано е уникален по форма и съдържание – едночастен, своеобразна поема за пиано и оркестър, с белези на цикличност и сонатност, изграден основно върху две теми.
Поради изключителната мащабност и техническа трудност на редица Ненови съчинения, в педагогическия репертоар за по-малките класове на музикалните училища, биха могли да бъдат включени цикълът „Миниатюри”, „Два етюда”, „Танц” като образци за прецизност по отношение на звукоизвличане, педализация и детайл.