Динамика

Някои динамични знаци

Музиката е изкуство, което създава звуков художествен образ чрез разнообразни интонации, мелодични и хармонични съчетания и тонови багри. Думата динамика има гръцки произход и общо казано е силата, с която свирим. Тя е основен художествен елемент от интерпретацията на музикалните творби. С динамичните знаци начинаещите пианисти се запознават още в първите уроци по пиано.

Пианото в сегашния си вид, е инструмент с много богати динамични възможности. Това не винаги е било така. Предшествениците на пианото – клавесин, клавикорд, спинет са инструменти при които звукът се получава чрез дърпане на струната от метална пластина, а не чрез удар върху нея. Това прави звукът тих и бързо заглъхващ, подобно на китара. По-късно започва изработката на клавесини с две (понякога с три) клавиатури – тиха и силна. Това е причината композиторите от бароковата епоха рядко да изписват динамични знаци. Техническото развитие на инструмента води и до нарастване на динамичните възможности.

Знаците за определяне на силата на звука основно са тихи (р, рр, ррр, рррр), средно силни (mf, mp) и силни (f, ff, fff, ffff), знаци за постепенна динамика (crescendo, decrescendo, diminuendo) и акцентиращи. Всички те са условни и за да са убедително изпълнени трябва да бъда съобразени със стила и съдържанието на творбата.

Всеки композитор влага различен смисъл и в акцентите: в творчеството на Хайдн или Моцарт подчертават ритмичната или хармонична структура, докато в произведенията на Прокофиев или Шостакович имат характеристичен израз. Наред с авторските (или редакторски) означения има редица нюанси и детайли, които не се отбелязват, а и не се поддават на точно означение. Тогава се проявява стиловата култура на изпълнителя, способността му да вникне в общата мисъл и в детайлите на творбата, а при начинаещите - способността на учителя по пиано да обясни и покаже тези детайли.

Динамиката е тясно свързана с фразата (музикалното изречение), а всички фразировъчни детайли са подчинени на динамично развитие и кулминация.

Друг фактор, пряко свързан с динамиката е педализацията. Чрез нея се разкриват богатите колоритни възможности на пианото. Педализацията помага за моделиране на фразата, за съпоставяне на динамичните планове, за подчертаване на хармонията и ритмичната структура на произведението. Например педализацията в творчеството на Бах е в зависимост от звучността, която търсим – органна или клавесинна.
В произведенията на Виенските класици често се среща динамично съпоставяне, където може да се използва ляв педал.

Измененията, настъпили с усъвършенстването на пианото и промяната на класическите композиционни правила позволяват в романтизма да се употребява цялата палитра на динамично педално оцветяване. В произведенията на Брамс и Шуман се търси плътност и сила в звука, близка до оркестровата. Често е нужно подчертаване на бас или мелодична линия или търсим цялостно оцветяване, без което на изпълнението липсва колорит.

В клавирната педагогика кандидат-пианистите се запознават с част от динамичните знаци още с първите уроци по пиано. Приучването към слухов контрол е основен фактор за правилната употреба на едно от най-съществените изразни средства – динамиката.