История на пианото

Бартоломео Кристофори ди Франческо /1655-1731/

Историята на пианото започва в Падуа през 1709 година в ателието на Бартоломео Кристофори ди Франческо /1655-1731/ - майстор на клавесини.

Много са инструментите прародители на познатото днес пиано. Семейство струнни инструменти и струнни с клавиатура еволюират през ХIV век в Европа. Най-стария предшественик е цимбалът. Той представлява плитка "кутия", върху която са опънати струни. Звук се получава чрез удар върху струната с две дървени чукчета - палки. От него произлизат монохорд /ХII век/, клавикорд /ХIV век/ и накрая хаприкорд /ХV век/. По-късно се появяват спинет, вирджинал, клавесин, гравичембало. На тези клавишни инструменти артистите не могат да променят силата и остротата на звука. Ето защо, изпълнението не постига сила на израза, както при струнните или духови от тази епоха. Това води до усъвършенстване и създаване на пианото - инструмент, на който изпълнителя може да контролира звукоизвличането с натиск на пръстите.

Първото представяне нa "gravicembalo col piano e forte" - клавесин с мек и силен звук, е във Флоренция. На кратко инструмента е наречен "фортепиано" или "пианофорте", а накрая просто пиано. Най-старият оцелял инструмент /от 1720 година/ е изложен в Музея на изкуствата в Ню Йорк. Удивително е, че въпреки многото подобрения направени през последните 300 години, пианото на Кристофори е доста сходно с познатото ни днес.