Клавесин или чембало

Клавесин

Клавесинът произхожда от древен инструмент от типа на цимбала наречен псалтир или псалтериум. Появява се почти по едно и също време с клавикорда през XVI век. Тонът е тих и бързо заглъхващ, подобно на китара и се получава чрез дърпане на струната от метална пластина, а не чрез удар върху нея. В началото пластините са правени от гарванови пера, по-късно от кожа, метал, а в наши дни дори се срещат тефлонови. Клавесинът като инструмент е по-звучен от клавикорда. Различни темброви оттенъци се получават с помощта на два или три реда струни и две, понякога три клавиатури - мануали. Педалите, поставени в различни комбинации, служат за различни темброви ефекти - арфов или лютнев звук, октавови удвоения и други. Тоновият обем е четири, пет октави.

Стилът и изпълнителските прийоми на клавесинната музика повлияват на пианистичното изкуство, въпреки че освен като солиращ инструмент е широко разпространен и като акомпаниращ дори и през XIX век.

Голяма част от репертоара е написанa по време на ренесансовата и барокова епохи. Първите публикувани произведения са от началото на XVI век. Соловите клавесинни композиции са предимно сюити, фантазии, танци и фуги. Между най-прочутите композитори са представителите на Английската вирджинална школа от късния Ренесанс, а един от най-популярните е Уилям Бърд /1540-1623/. Стилът на френските клавесинисти се отличава с изискана и изящна орнаментика. Франсоа Купрен /1668-1733/ твори музика в стила на Рококо епохата, характерна с галантност, грация и изящество. Инструментите от това време са пищно украсени с митологични и пасторални сюжети, водещи в живописта и интериора на залите. Италианецът Доменико Скарлати /1685-1757/ композира 555 клавесинни сонати с ярко изразен виртуозен характер. Безпорно най-известен и изпълняван композитор от този период е Йохан Себастиан Бах /1685-1750/. Неговите произведения са неразделна част от репертоара на всеки съвременен пианист.