Клавирно изпълнителско изкуство

В. А. Моцарт

В края на ХVІІІ век в концертните зали властва класическия концертен стил. Най-ярък негов представител е Моцарт. Неговата концертна дейност е изиграла историческа роля за развитието на клавирното изпълнителско изкуство. Характерни белези на изпълнението му са естественост, уравновесеност на израза, брилянтна детайлност, безукорна техника и др.

Началото на ХІХ век бележи упадък в класическия изпълнителски стил, който е в две насоки – самоцелна виртуозност т.нар. блестящ стил с най-ярки представители Херц и Калкбренер. Академичният стил се противопоставя на празната виртуозност, но изсушава изпълнението и го лишава от жизненост.

Музикалният романтизъм открива нови перспективи пред изпълнителското изкуство. За мост между класическото и романтичното изпълнителско изкуство приемаме концертната дейност на Бетовен като диригент и пианист. Той често е бил оспорван и непризнат именно заради изпълнителското си изкуство, излязло извън рамките на класическото. Карл Черни пише за характерните черти на бетовеновото изпълнение - грамадна техника, бравурност, характеристичност, неподражаемо легато.

Романтичният клавирен изпълнителски стил е характерен с огромния си емоционален заряд, колоритно богатство, виртуозен размах. Като най-ярки представители на този период приемаме Шопен и Лист с тяхната активна творческа, изпълнителска и педагогическа дейност.

Залезът на романтичната култура отново възражда явления като академизъм и виртуозност на концертния подиум. За съжаление тези две тенденции са постоянно явление в музикалното изпълнителство и до днес. Крайностите в изпълнението доста често звучат неубедително.

Съвременният клавирен стил се отличава с кантиленност не само в бавните теми и части, но и в бързите построения, в които в миналото е търсена предимно бравурност. Едни от най-ярките представители са композиторите-пианисти от руската клавирна школа са Сергей Рахманинов и Александър Скрябин . Понятието стил в изпълнителското изкуство е също толкова многопластово и като понятието „творчески стил”. Той е повлиян не само от епохата, но и от различието в националните култури. Редица общи черти обединяват представителите на различните национални изпълнителски школи. В този смисъл бихме могли да говорим за немска, френска, италианска, руска, българска и т.н. Ярки представители на тези пианистични школи като Емил Гилелс, Светослав Рихтер, Владимир Хоровиц, Дину Липати, Клара Хаскил, Марта Аргерич, Глен Гулд, Нелсон Фрейре и др. се отличават със свой собствен неповторим стил.