Морис Равел

Морис Равел

Морис Равел е ярък представител на импресионистичната школа. Музиката му е новаторска, построена предимно върху стари ладове. През 1901 г. създава едночастното произведение „Игра на водата”. В тази пиеса Равел използва арпежирани септ - и нонакорди в широко разположение и във висок регистър, което като асоциира с ромон на вода. Липсва усещане за тонална устойчивост, произведението е изградено върху две теми по подобие на част от соната.

„Благородни и сантиментални валсове” пренасят слушателите във виенските салони от ХІХ век. Клавирните циклите „Гробът на Купрен”, „Отражения”, „Гаспар на нощта” и др. са истинско предизвикателство пред пианистите най-вече заради прецизността при щрих и звукоизвличане. Ярко се открояват двата концерта за пиано и оркестър, особено Концерт за лява ръка, посветен на немския пианист Паул Витгенщайн, загубил дясната си ръка по време на Първата световна война. Творбата е едночастна в триделна форма (бавна-бърза-бавна) със солистична партия, написана на три петолиния.