Панчо Владигеров

Панчо Владигеров

Композиторът и пианист Панчо Владигеров формира индивидуалния си композиционен стил под влияние най-вече на традициите на немския романтизъм и отчасти на модния в началото на ХХ век символизъм и импресионизъм.
Произведенията му са с широка мелодична линия, многопластова фактура, стремително динамично развитие, орнаментика бравурно вплетена в мелодията, чести метроритмични смени. Хармоничният език е наситен с дисонантни звучности. Владигеров често използва за основа на произведенията си цели песни, като ги разработва с присъщото си импровизационно майсторство. Ярко разгръща таланта си в редица солови клавирни цикли: „Десет импресии за пиано” оп. 10, „Шест екзотични прелюда” оп. 17, „Класично и романтично”, Миниатюри „Шумен”, „Епизоди” оп. 36, „Акварели” оп. 37, късните опуси 60,65,66, „Три багатели” оп. 70 и редица други. Голяма част от тези цикли с художествената си образност и изобилие на разнообразни технически похвати, са подходящ методически материал за развитието на младите пианисти. Владигеров е автор на пет концерта за пиано и оркестър, сред които се откроява Третият, на поредица от клавирни транскрипции, в т.ч. знаменитата Българска рапсодия „Вардар” и др.

Творчеството на Владигеров поставя редица специфични проблеми пред изпълнителите – виртуозна клавирна техника, вплетена в мелодията орнаментика, характерни темброви звучности, специфична метроритмика и агогика, масивни акордови последования, многопластова педализация и др. Мелодичната линия е разпределена равностойно между ръцете. Това създава допълнителни трудности със скокове в различни регистри. Освен сериозни технически проблеми, музиката му създава и немалки художествени с емоционалната си наситеност и песенност.