Педализация

Роял педали

Думата „педал” има латински произход (pedalis) и означава „крачен”. Педалите на пианото са въведени през 1789 от майстор Щайн и представляват лостов механизъм, чрез който, посредством натиск с крак се променя силата, продължителността и тембърът на тона. Десният педал при пианото служи за усилване и продължаване на звука. При натискането му демпферите освобождават струните, а при отпускане – прекъсват вибрациите на струните. Левият педал служи за намаляване силата на звука. Срещат се инструменти и с три педала, но средният служи за заглушаване на звука. При рояла, след натискане на левия педал, всички чукчета се изместват в дясно и по този начин удрят две вместо три струни или една вместо две. Концертните рояли имат и трети педал, които удължава басовите тонове без това да влияе на среден и висок регистри.

Умението да се употребяват педалите е неразделна част от уроците по пиано и изпълнителското изкуство. Чрез нея се разкриват богатите колоритни възможности на пианото. Педализацията помага за моделиране на фразата, за съпоставяне на динамичните планове, за подчертаване на хармонията и ритмичната структура на произведението. Педалът може да бъде предварителен, синкопиран, трептящ, полупедал, хармоничен. Художествените принципи на педализация са свързани предимно с десния педал, защото в по-голямата част от изпълнението кракът на пианиста не се отделя от него. При всички възможности, които имат съвременните инструменти, неправилно поставена или несъобразена стилово педализация би могла да навреди на изпълнението.

Всяка епоха и автор има свой специфичен колорит и израз. При изпълнение на творби от клавесинисти педалът се използва много пестеливо, защото инструментите, на които е била изпълнявана музиката имат специфичен тембър. Звукът при тези инструменти се получава чрез дърпане на струната, а не чрез удар върху нея, както е при съвременните инструменти. Това изисква само употребата на ритмичен педал. Педализацията в творчеството на Бах е в зависимост от звучността, която търсим – органна или клавесинна. Смесването на хармонии е недопустимо. Преработките на Бузони са в другата крайност – педалите са наложителни.

Педализацията при Виенските класици е по-свободна в сравнение с бароковите автори, въпреки характерната звучност и напълно изчистена хармония. В Моцартовите произведения има почти безпедални моменти и места с идентична хармония и педализиране на цял такт. Много важно за коректното стилово изпълнение е да не бъдат замъглявани паузи и „дъхове” с педали. При Бетовен педал се употребява не само за хармонично, но и за ритмично подчертаване. В по-късните му произведения се срещат „педални петна” с продължителност от няколко такта, както и педално динамично оцветяване и акцентиране.

Измененията, които настъпват по отношение на класическите правила и усъвършенстването на пианото позволяват в романтизма да се употребява цялата палитра на педално оцветяване. В произведенията на Брамс и Шуман се търси плътност в звука, близка до оркестровата. При Шопен е съчетана цялата гама от педални възможности. Клавирна звучност на Лист често предполага много широка употреба на педал отколкото при другите романтици. Има и творби, като Листовия етюд „Хоро на джуджетата”, в които педализацията трябва да бъде много премерена заради щрихите.

В импресионистичната музика откриваме още по-богати възможности за педално нюансиране и употреба. Понятието дисонанс променя значението си. Големите и малките секунди придобиват особено очарование. Хармониите се преливат вълнообразно,сякаш без отчетливост на всеки отделен тон, която е така характерна за предходните стилове. Една от основните грешки при интерпретирането на импресионистична музика е честата смяна на педали. От друга страна не липсват и моменти, където педално се подчертава ритмичната структура на пиесите (Равел –Токата).

В музиката на ХХ век достигаме до обща стилова характеристика на отделния автор, така че трудно бихме могли да сложим под общ знаменател творбите им, както и принципите на педализация. Тези принципи са неразделна част от целия творчески процес, при който характерът и стилът на творбата са от първостепенно значение. Важна роля играят темпото и фразировката. Педал изсвирен в бавно темпо може да се окажа напълно неподходящ в бързо. Звукоизвличането също е важно – пианист, притежаващ „пеещ тон”, ще употребява по-малко свързващи педали.

Технологичните характеристики на инструментът – неговата звучност, дълбочина и твърдостта на самите педали са от значение, както и големината на помещението, акустичните му условия. Това са фактори, които биха могли да изискат промяна в начина на педализиране.