Ритъм

Метроном

Музиката е звуков процес, който протича във времето. Звук и време са основни категории в създаването на музикалните образи.

Ритъмът организира звуковите процеси и е равномерната разчлененост на музикалната материя. Метрумът е равномерното редуване на силни и слаби времена, пулсацията без която е невъзможно художествено пресъздаване на музикалната творба. Всяка музика лишена от пулсация е музикален безпорядък.

Метроритъмът е основен и до голяма степен определящ фактор за характера на произведението. Ритмично изпълнение е това, в което се усеща диханието на музиката, равномерният пулс, който забавя или забързва в съответствие с преживяването на изпълнителя.

Решаващи за изпълнението са чувството за ритъм и метрична пулсация на изпълнителя. Нерядко се допуска неточен прочит на нотния текст - скъсяване или удължаване на нотните трайности и паузи, неточни акценти. Тези грешки се срещат по-често в произведения с бавно темпо, последования със скъсени нотни трайности, точкувания и други. Друга причина за неточности е неразвито или липсващо ритмично чувство, особено в първите уроци по пиано, но както музикалният слух подлежи на развитие, така и метроритмичното чувство може да бъде култивирано.

Темпото е друг важен компонент от убедителното пресъздаване на едно произведение. Прекалено бързото темпо пречи на фразировката и понякога води до моторност в изпълнението. Прекаленото бавене „разтяга” фразата и тя губи очертанията си. Темповите означения, както повечето музикални означения, имат относителен характер. В някои издания са изписани метрономни темпа, но мисля, че не трябва да се отнасяме съвсем безкритично към тях.

Скоростта на изпълнение е повлияна от епохата и стила на творбата. За убедителна интерпретация са важни фразировка, динамика и, не на последно място, техническите възможности на изпълнителя. Всички агогични отклонения са съобразени със стила и характера на произведението, не нарушават естественото протичане на музикалната мисъл. Едва ли има произведение, което да е в единно темпо от начало да край, но стилно изпълнение прозвучава, когато всички агогични отклонения са убедително вплетени в музикалната тъкан. Знаците за забавяне(allargando, ritardando) и забързване (accelerando, stringendo) са също подчинени на характера и музикалната идея, но до известна степен зависят от личността на изпълнителя и неговото интерпретационно майсторство. Темповите отклонения са отбелязвани сравнително рядко и са част от „тънкостите” на изпълнителското изкуство. Правилното тълкуване и изпълнение се постига с музикален усет и чувство за стил.