Стилове в клавирната музика

Темата за стил е прекалено обширна и обхваща изключително голям и разнообразен музикален материал. Поради това ще се спра само на някои основни моменти.

Стиловите особености в композиционното и изпълнителско клавирно изкуство са в зависимост и силно повлияни както от еволюцията на днешния инструмент пиано, така и от общото развитие на стиловите тенденции в европейската, респективно и българската музикална култура.

Рамките на понятието стил са най-широки, когато обединяват и характеризират творчеството на определен исторически период. Условно бихме могли да разгледаме барок, класицизъм, романтизъм, музика на ХХ век. В по-тесен смисъл говорим за стилови особености на националните школи –руска, българска, френска и други. Изкуството се създава от личности и всеки се стреми да създаде свой собствен израз - собствен стил, както в композиционното, така и в изпълнителското изкуство. В творчеството на Хайдн и Моцарт, Дебюси и Равел, Прокофиев и Шостакович откриваме общи стилови черти, характерни за националната школа, художественото направление, но и индивидуален композиционен стил.

Всеки творчески път търпи развитие и можем да говорим за отделни творчески етапи. Те имат също характерни белези, които определят стиловите особености. Пример за такива стилови промени е творчеството на Бетовен. Първият му творчески етап е под влиянието на Хайдн и Моцарт. Това личи в ранните му клавирни сонати. Вторият период избистря композиционния му стил. Формата е класическа и строга, но наситена със съдържание и противопоставяне на темите. Характерни са резките модулации, в разработките има остри дисонансни звучности, музиката на Бетовен става ритмически остра. Късният бетовенов стил е драматичен и наситен с философски размисли.

Въпросите за стилната интерпретация на композициите на различните автори, национални школи и художествени направления са вълнували и вълнуват музикалните изпълнители и педагози. Още през ХVІІІ век са били написани редица трудове, в които се разглеждат изпълнителските стилови проблеми. Тюрк е един от най-старите автори написал труд, посветен на тежкото и леко звукоизвличане при клавесинното изпълнение. Интерпретирането на творба налага изпълнението и с подходящ звук. Не е възможно да се изпълняват произведенията на Шуман със звучност подходяща за творчеството на Дебюси. Различната звучност се влияе от много фактори – педализация, артикулация, динамика. Тяхното взаимодействие довежда до различната звучност и колорит.

Стилът оказва влияние върху артикулацията. Обозначенията легато, стакато, портато са относителни (Моцартовото легато звучи отчетливо, а в шопеновата музика легатото е вече легатисимо).

И динамичната амплитуда е функция от стила и характера на композицията. Динамичните знаци също имат относителна стойност. В музиката на Хайдн динамичните нараствания са спокойни, силата е уравновесена, за разлика от музиката на Рахманинов, където динамичните нараствания са стихийни, амплитудите на силната и тиха динамика са огромини. Стилът влияе и на неписаните динамични обозначения - детайли, които не се поддават на точно означение.

Орнаментиката също е подчинена на изискванията за стил. Изпълнението на украшенията е важна част от изпълнителското изкуство. В бароковата музика орнаментиката е изобилна, за да обогати краткия и бързо заглъхващ тон на клавесина. Общият израз на мелодията не се изменя, ако бъде изпълнена без украшения. Затова изпълнението им трябва да бъде леко, да „украсят” линията, а не да променят израза и. Никъде изкуството на орнаментиката не получава такова развитие като в творчеството на френските клавесинисти Купрен и Рамо от първата половина на ХVІІІ век. Изпълнението на украшенията е нужно да бъде леко и изящно. Романтизмът определя ново отношение към орнаментиката като придава изразно значение на украшението. То става съставна част на композиционното и емоционално съдържание. Не така третират украшенията Шуман, Шопен и Лист в творчеството си.

Ритъмът, темпото и агогиката също са под влиянието на стила. В творчеството на Шуман се среща пунктирана ритмика, която трябва да бъде подчертана – това се явява като стилова черта за творчеството му. В творчеството на Шопен понякога наблюдаваме полиритмични епизоди. Те създават плавност и заличават до известна степен силните и слаби моменти в метрума. Темповите означения дават само насока, но някои композитори дават много повече темпови обяснения („Фантастични пиеси” от Шуман).

Музикалната агогика е област, която би могла да навреди много на изпълнението, ако не е премерена и с чувство за стил. Не е възможно да бъдат отбелязани всички дъхове и изменения в движението, а без тях изпълнението би станало моторно. Колкото по-ясно изпълнителя чувства пулсацията на музиката, изяснен е характера и стила на изпълняваната творба, толкова по-правдиво ще я интерпретира. В пълно подчинение на стила е и фразировката. Фразата на галантния стил е от малки красиви мотиви. Изпълнението и трябва да е леко и изящно без голяма динамична амплитуда („Кукувицата” от Дакен). Романтичната фраза е емоционално наситена, с дълга мелодична линия и големи динамични амплитуди.

Художествената педализация е средство, с което пианистите си служат непрекъснато, но тя би могла да навреди на изпълнението, ако не е съобразена с темпо, динамика, хармоничен строеж и стила на композицията.

Стилът влияе върху всички тези елементи, но когато пиесата е цялостно осмислена работата над отделните моменти не позволява да се загуби общата музикална идея.